16 jul 2009, 1:10

Учителки

  Poesía » Civil
4.9K 0 11

 

Почти като всички останали хора.

Почти нереални в този реален и делничен свят.

Времето не си прави труд да ги помни –

има толкава важни, толкова други неща.

 

А те отминават. Отчупват по залък

от вкусната пита, от щедрата пита на този живот.

Вяра раздават, а вяра ужасно им трябва.

Те сеят, а други ще жънат узрелия плод.

 

Натежали от мънички детски сърца и от радости -

мънички радости, радости с много горчилки.

Майките раждат. Майките хранят децата си.

А те им присаждат криле, за да литнат.

 

И когато децата пораснат и станат мъже,

револвера и ножа когато кръстосат за клетва,

те изваждат от скрина коприна, игла и конец

и знаме ушиват – какво са без знаме мъжете?

 

Почти като всички останали хора,

почти нереални в този реален и делничен свят –

отминават – неизвестни, но честни и горди

сред толкова важни, сред толкова други неща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...