17 jun 2008, 16:50

Удавени в текила спомени 

  Poesía
939 0 9
Не може да не си ме виждал там -
сред безсметни глутници от хора,
седя на бара пак сама
и пак текила пия... без умора...
Каква ли мъка давя тази нощ?
Пак ли някоя излъгана надежда?
Забит във тялото другарски нож?...
Поглед над поредната текила свеждам...
Изгаря тялото ми всяка капка,
но нищо - нека силно ме боли...
Няма болка толкова горчиво-сладка
като от изпитата текила със сълзи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Станева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??