Удавени в текила спомени
сред безсметни глутници от хора,
седя на бара пак сама
и пак текила пия... без умора...
Каква ли мъка давя тази нощ?
Пак ли някоя излъгана надежда?
Забит във тялото другарски нож?...
Поглед над поредната текила свеждам...
Изгаря тялото ми всяка капка,
но нищо - нека силно ме боли...
Няма болка толкова горчиво-сладка
като от изпитата текила със сълзи.
Наздраве! За самотата тази нощ ще пия!
И днес ще съм пияна, може ли?
А после ще си тръгна без усмивка, без магия...
само със удавени в текила спомени!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Станева Все права защищены
