10 oct 2012, 12:49

Угасна слънцето...

  Poesía
1.2K 0 0

Угасна слънцето, звездите изтляха,
всичко превърна се в мрак.
А хората и така не разбраха,
и всичко повтаря се пак.

 

Нежният бриз в ураган прероди се,
океани погълнаха всичко и всички.
А човекът, в себе си твърде залисан,

вина не откри и отново отрича.

 

В последния миг дори не прогледна,
изгуби се в непрогледния мрак.
Други светът дали ще приеме?
Ще се случи ли същото с тях?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...