2 dic 2007, 13:23  

Угощение

  Poesía
983 0 1

 

Потънал е градът във студ и сивота.

Есенният ден парализира мисълта.

Мудно движат се трамваи и коли.

Нищичко не иска да върви и не върви.

 

Но кадемче някъде дълбоко в мен

ме приветства с "добър ден!"

И о, чудеса!

Не, не вярват мойте сетива!

 

На полянка в парка,

сред искряща светлина

някой спретнал е

за мен софра.

 

Диви ягоди наболи

сред килимче от ванилов крем,

а поточето пенливо от шампанско

весело залива карамелените брегове.

 

За магическото угощение,

което стопли бедната душа,

искрено благодаря

на студа и сивотата на града.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славея Гарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...