Потънал е градът във студ и сивота.

Есенният ден парализира мисълта.

Мудно движат се трамваи и коли.

Нищичко не иска да върви и не върви.

Но кадемче някъде дълбоко в мен

ме приветства с "добър ден!"

И о, чудеса!

Не, не вярват мойте сетива!

На полянка в парка,

сред искряща светлина

някой спретнал е

за мен софра.

Диви ягоди наболи

сред килимче от ванилов крем,

а поточето пенливо от шампанско

весело залива карамелените брегове.

За магическото угощение,

което стопли бедната душа,

искрено благодаря

на студа и сивотата на града.