Угощение
Потънал е градът във студ и сивота.
Есенният ден парализира мисълта.
Мудно движат се трамваи и коли.
Нищичко не иска да върви и не върви.
Но кадемче някъде дълбоко в мен
ме приветства с "добър ден!"
И о, чудеса!
Не, не вярват мойте сетива!
На полянка в парка,
сред искряща светлина
някой спретнал е
за мен софра.
Диви ягоди наболи
сред килимче от ванилов крем,
а поточето пенливо от шампанско
весело залива карамелените брегове.
За магическото угощение,
което стопли бедната душа,
искрено благодаря
на студа и сивотата на града.
© Славея Гарова All rights reserved.
