10 mar 2025, 23:39  

Ужасно съжалявам! (Всъщност – не.)

  Poesía
292 4 5

Изгубя ли я бялата надежда
за този свят на мъка и лъжа,
когато черно бялото изглежда –
перце от щъркел в дланите държа.

 

Да ми напомни, че синчецът син е,
пелинът лятно време как горчи...
Отнесох се – простете, господине,
измамна ще е в моите очи,

 

усмивката, (нали съм си учтива)
да не Ви стресна (стреснах Ви) Уви.
В гнездо на щъркел страшно ми отива,
прическата – от чорлави треви.

 

Нали съм луда, как да бъда друга?
Да се престоря казвате? Поне.
Не съм за Вас мечтаната съпруга?
Ужасно съжалявам! (Всъщност – не.)

 

Държите да започнем отначало?
Да Ви прошепна: Влюбена съм в друг,
редувам като щъркел черно с бяло
и търся си луд вятър. За съпруг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...