Gentiana (Геолина Стефанова)
29 65
22 jul 2006, 16:03

Улица в един град от руини 

  Poesía
764 0 4
Тази улица,
която помни стъпките ти,
сеньора,
лениво се протяга
към сенките на вечността.
Старите камъни са антени
и предават гласовете
и смеха
високо в простора
на миналото,
настоящето
и бъдещето...
Просто СЕГА...
Едно пътуване
през времето,
което пречиства
и наранява
с ноктите на спомените
неродени,
в бъдещ момент.
Белези дълбоки
по душата ми остават.
Руша се
и се подреждам -
фрагмент по фрагмент.
Тази улица...
преди хиляди години,
по която бялата ти тога
е целувала праха,
носталгично запечатана
в снимка или в картина...
Иска ми се
по нея
и аз
да повървя.

© Геолина Стефанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • и двете сте прекрасни, момичета
  • Да,струваше си!
    Почувствах се така, сякаш вече съм била там и преди.
    Благодаря ти!
  • Струваше си разходката, нали ? Докоснах се до призрачния ти силует. Не беше хладен.
    Поздрави!
  • -Повърви...Повърви...
    Нека чуя стъпките ти
    по тази изоставена улица!
    Столетия минаха,
    а душата ми все още
    броди по нея.
    Повърви...
    и аз, ще закрача до теб,
    за да почувствам топлината
    на тялото ти
    до моя хладен
    призрачен силует.
    Повърви...
    за да уловя
    живото дихание
    и забързаният ритъм
    на сърцето ти...
    Повърви...
    пък кой знае,
    може отново да се родя...


    Поздрави!Текста ти ме разходи из руините на древният
    град и ме накара да погледна през очите на сеньоритата от картината!
Propuestas
: ??:??