Ултиматумът на синьора Милагрос ( ІV )
Потресен е Хуан, умът му не побира...
какво е това чудо, каква е таз жена?
Мъжете покрай нея проклятие ги стига,
дали вместо жена е скрита Сатана?
Ивес реве от болка, Хорхе от зор избяга,
то никой не остана тоз звяр да укроти...
Замислен е Хуан, сърцето чак го стяга,
но в миг идея идва - Сергей ще й прати!
Серьожа богатир е, огромен е и мощен,
на него са му нужни не една а три жени,
в леглото ненаситен, а звяра в него нощем
събужда се и гладен "яде" ги до зори...
Такъв необходим е - изпраща го веднага.
Милагрос чака вече, стаила дъх и страст...
Серьожа щом пристигна, видя й се награда,
нощта във ден премина, а двама са в захлас...
"Това е вече друго, такъв на мен ми трябва -
помисли си Милагрос - по-силен от мечок...
Ох, само как умее, от мене всичко грабва,
и само как ме друса във такт на казачок..."
Отново грейна Милка, отново е щастлива,
отново радост чувства, сърцето й тупти...
От страсти богатирски, от тази обич дива,
душевно й олекна, снагата й трепти...
Един кусур намира - Серьожа доста пийва...
щом хване дамаджана - суши я отведнъж.
А после цяла вечер я кара да долива,
забравя, че жена е... нима това е мъж?
Решава да напише и този път на Донът:
"Вземи и замени го, със друг, но без порок!
И този път внимавай, та теб да не подгоня -
за таз задача давам възможно кратък срок!
какво е това чудо, каква е таз жена?
Мъжете покрай нея проклятие ги стига,
дали вместо жена е скрита Сатана?
Ивес реве от болка, Хорхе от зор избяга,
то никой не остана тоз звяр да укроти...
Замислен е Хуан, сърцето чак го стяга,
но в миг идея идва - Сергей ще й прати!
Серьожа богатир е, огромен е и мощен,
на него са му нужни не една а три жени,
в леглото ненаситен, а звяра в него нощем
събужда се и гладен "яде" ги до зори...
Такъв необходим е - изпраща го веднага.
Милагрос чака вече, стаила дъх и страст...
Серьожа щом пристигна, видя й се награда,
нощта във ден премина, а двама са в захлас...
"Това е вече друго, такъв на мен ми трябва -
помисли си Милагрос - по-силен от мечок...
Ох, само как умее, от мене всичко грабва,
и само как ме друса във такт на казачок..."
Отново грейна Милка, отново е щастлива,
отново радост чувства, сърцето й тупти...
От страсти богатирски, от тази обич дива,
душевно й олекна, снагата й трепти...
Един кусур намира - Серьожа доста пийва...
щом хване дамаджана - суши я отведнъж.
А после цяла вечер я кара да долива,
забравя, че жена е... нима това е мъж?
Решава да напише и този път на Донът:
"Вземи и замени го, със друг, но без порок!
И този път внимавай, та теб да не подгоня -
за таз задача давам възможно кратък срок!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мила Нежна Todos los derechos reservados
