Умирайки, Си Трън В Очите Им

24 mar 2007, 17:48

Poesía

724 0 2

Живя във свят, във който не успя,
и със мечти, които не разбра.
Вървя по пътища, които сам рушеше,
строи любов... и нея сам разби!

Пътеката... от ярка светлина,
отведе те... към друга слепота.
До края си живя така...
И сам избра своята съдба...

Далече... от стадата със пастир,
направи... свой си манастир...
Бе този, който никой не разбра.
Да! Лично техния си - Сатана!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-11-15T15:35:49+02:00

Усещам натрупаната болка.
Избутай я с нежност и обич.
Идеята за ...свой си манастир...
много ми хареса, с обич, Антон.
Меричка (Мери Попинз)

2007-03-24T21:42:12+02:00

Много замислящо - добре дошъл и от мен!