Умирам

Умирам във безделието на нощта.
Умирам прав, неосъзнал живота
Умирам с теб, умирам в мен.
умирам без да искам, да мечтая…

Умирам, както съм си го представял –
без сълзи, без молби.
Умирам без ракия и без нож.
Умирам с много кръв.

И тя е черна и красива.
И тя е сладка и студена
умирам тук, но без да знам …

Умирам аз !

Когато жив бях, бях не АЗ
Сега съм АЗ, и сладко е това …
и ти си сладка, черна, топла.
Тъй както черна е нощта.

Умирам…
ти гледаш ме, усещаш…
Плачеш и вървиш
Вървиш към мен, тъй хубава и стройна...

Нима съм мъртъв,
нима съм Аз?
Защо цигарата дими?
Защо по устните ми има ласки?

Сълзите топли са, и хубави
Не са солени те, не са и сладки…
Клише...
Клише съм, аз не съществувам!
……..

Когато някога ще бъда твой,
а ти ще бъдеш някога за мен,
то Аз ще искам всичко
което не посмях сега…

Sun 13127