Умирам
Умирам
Умирам във безделието на нощта.
Умирам прав, неосъзнал живота
Умирам с теб, умирам в мен.
умирам без да искам, да мечтая…
Умирам, както съм си го представял –
без сълзи, без молби.
Умирам без ракия и без нож.
Умирам с много кръв.
И тя е черна и красива.
И тя е сладка и студена
умирам тук, но без да знам …
Умирам аз !
Когато жив бях, бях не АЗ
Сега съм АЗ, и сладко е това …
и ти си сладка, черна, топла.
Тъй както черна е нощта.
Умирам…
ти гледаш ме, усещаш…
Плачеш и вървиш
Вървиш към мен, тъй хубава и стройна...
Нима съм мъртъв,
нима съм Аз?
Защо цигарата дими?
Защо по устните ми има ласки?
Сълзите топли са, и хубави
Не са солени те, не са и сладки…
Клише...
Клише съм, аз не съществувам!
……..
Когато някога ще бъда твой,
а ти ще бъдеш някога за мен,
то Аз ще искам всичко
което не посмях сега…
Sun 13127
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Sunshine sunrise Всички права запазени
