Умират ли поетите ?... Не знам.
Със сигурност физически умират.
Но щом се пренесат във Рая, там
със сигурност приятели намират.
И продължават да общуват с нас...
Нашепват ни, че на небето също
жените са красиви и със страст...
И виното горчиво - се преглъща.
А ние тук – на грешната Земя,
си мислим, че поетите разбираме.
Тъга и нежност – радост и тъма,
любов и нещо , дето не намираме..
Когато на света умре поет,
Вселената една звезда изражда...
Първоначално свети пръв куплет,
но с времето изгрява и изяжда
де що на този свят е самота,
де що на този свят е безразличност...
Поезията всъщност е това –
един човек, човека да обича...
28.08.2014 г.
© Любомир Чернев Todos los derechos reservados
Не, не умират щом са оставили частица от душата в стиховете си!