28.08.2014 г., 21:42

Умират ли поетите ?... Не знам.

1.5K 0 1

Умират ли поетите ?... Не знам.

Със сигурност физически умират.

Но щом се пренесат във Рая, там

със сигурност приятели намират.

И продължават  да общуват с нас...

 Нашепват ни, че на небето също

жените са красиви и със страст...

И виното  горчиво -  се преглъща.

А ние тук – на грешната Земя,

си мислим, че поетите разбираме.

Тъга и нежност – радост и тъма,

 любов  и нещо , дето не намираме..

Когато на света умре поет,

Вселената една звезда изражда...

Първоначално свети  пръв куплет,

но с времето изгрява и изяжда

де що на този свят е самота,

де що на този свят е безразличност...

 Поезията всъщност е това –

един човек, човека да обича...

 

28.08.2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Където и да го прочета, ще напиша същото.
    Не, не умират щом са оставили частица от душата в стиховете си!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....