Вярата - прикрито недоверие,
надеждата - мечтатели крепи,
любовта - измислено поверие,
човещината- май под камък спи.
Твърде дълго слушах реалистите
и всеки полет повод бе за страх.
Кални са крилете ми. А чистите,
живуркат си. Без обич и без грях.
Пак летя и вижте - пеперудите,
във въздуха ме носят на ръце.
Дори и и в ада да отиват лудите,
умират със усмивка - от сърце...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados