9.10.2018 г., 20:49

... умират със усмивка - от сърце...

699 8 19

Вярата - прикрито недоверие,
надеждата - мечтатели крепи,
 любовта - измислено поверие,
човещината- май под камък спи.

 

Твърде дълго слушах реалистите
 и всеки полет повод бе за страх.
Кални са крилете ми. А чистите,
живуркат си. Без обич и без грях.

 

 Пак летя и вижте - пеперудите,
във въздуха ме носят на ръце.
Дори и и в ада да отиват лудите,
умират със усмивка - от сърце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...