Умопомрачение или просто вдъхновение?

За да си писател,

трябва да си болен.

Да страдаш от шизофрения,

да имаш „размножение“ на личността.

За да си писател,

трябва НЕ да си начетен,

трябва да си луд.

Да бъдеш истеричен, ексцентричен.

Да виждаш образи, картини,

да чуваш гласове.

Да се слееш изцяло с героя,

да преживееш неговото битие.

За да си писател,

трябва да умееш -

да претвориш образите във слова.

Да можеш -

критично с огледалото да се погледнеш

и да се запиташ:

„Мъж ли съм или жена?“

За да си писател,

трябва да си всичко.

Дори покълналата от нищото трева.

Да париш като слънце,

да смразяваш на хората кръвта.

Да си писател

не е нищо друго,

освен твоята съдба,

тежка и неблагодарна,

но само твоя си е тя.

За да си писател,

в Ада трябва да си бил.

На портите на Рая да си хлопал.

Да си трезвен,

да си пил.

Да пушиш нервно цигара

след цигара.

Да си усетил любовта,

да си я загубил след това.

За да си писател,

трябва да си луд.

Да не се страхуваш от смъртта,

защото неведнъж над листа ще умираш.

Ще раздаваш късчета от своята душа,

ще се превърнеш в пепел след това.

За да си писател,

трябва да си човек.

Да си готов да се изгубиш

и пак да се намериш -

да пишеш до последен дъх.

Защото, за да си писател,

трябва просто да си жив!