5.10.2013 г., 21:01

Умопомрачение или просто вдъхновение?

533 0 0

 

Умопомрачение или просто вдъхновение?

 

За да си писател,

трябва да си болен.

Да страдаш от шизофрения,

да имаш „размножение“ на личността.

За да си писател,

трябва НЕ да си начетен,

трябва да си луд.

Да бъдеш истеричен, ексцентричен.

Да виждаш образи, картини,

да чуваш гласове.

Да се слееш изцяло с героя,

да преживееш неговото битие.

За да си писател,

трябва да умееш -

да претвориш образите във слова.

Да можеш -

критично с огледалото да се погледнеш

и да се запиташ:

„Мъж ли съм или жена?“

За да си писател,

трябва да си всичко.

Дори покълналата от нищото трева.

Да париш като слънце,

да смразяваш на хората кръвта.

Да си писател

не е нищо друго,

освен твоята съдба,

тежка и неблагодарна,

но само твоя си е тя.

За да си писател,

в Ада трябва да си бил.

На портите на Рая да си хлопал.

Да си трезвен,

да си пил.

Да пушиш нервно цигара

след цигара.

Да си усетил любовта,

да си я загубил след това.

За да си писател,

трябва да си луд.

Да не се страхуваш от смъртта,

защото неведнъж над листа ще умираш.

Ще раздаваш късчета от своята душа,

ще се превърнеш в пепел след това.

За да си писател,

трябва да си човек.

Да си готов да се изгубиш

и пак да се намериш -

да пишеш до последен дъх.

Защото, за да си писател,

трябва просто да си жив! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...