Умора

Предаден във живота бях,
горчиво аз разочарован
посрещнах тежката съдба
да бъда героичен във скръбта.
Защо постъпи ти така?
Защо ме тласкаш към смъртта?
Нима не дадох си сърцето,
нима душата ми не страдаше, додето

кама заби се в мойто тяло
от действия, лъжи, отврата,
сразили любовта ми свята.
Омерзен, съсипан, уморен,
душата ми се гъне всеки ден.
А всеки слънчев лъч
за мен е като конски къч.
Есента ме сякаш отвращава,
копнея аз за зимата, снега,
в чиято ледена прегръдка
страстен да потъна във забрава.
О, Мария, кранта гнусна,
аз никога не ще те пусна.
По-скоро предпочитам
да умра, но факта не приемам,
че с него ти си в Бирмингам.

Обичам те още.