4 may 2007, 10:28

Умора

  Poesía
886 0 5
Умора.
Като тежко и мъгляво нищо
притиска свитите ми рамене.
Насечено, безшумно дишам,
сънлива болка. И коне!
И хора!
И галопиращи въпроси
по черепа отвътре блъскаха,
че мозъкът ми се износи
и проглушиха го от съскане!
Умора.
Преглътната насила леност.
Разлята, слята със кръвта ми -
отровена от малоумна ревност,
препълнена с ненужни думи.
И хора!
Призрачни лица. Еднакви.
И напластени, гнусни като мухъл.
И обезмислени очаквания -
като отрова съм ги сукала.
.............................
Умора.
Безсрамна, безкомпромисна и зла,
и гладна за съня ми крадла!
Дано безпаметното нищо на съня
от нея сутринта да ме избави!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...