катеринарина (Катя)
331 972
4 мая 2007 г., 10:28

Умора 

  Поэзия
752 0 5
Умора.
Като тежко и мъгляво нищо
притиска свитите ми рамене.
Насечено, безшумно дишам,
сънлива болка. И коне!
И хора!
И галопиращи въпроси
по черепа отвътре блъскаха,
че мозъкът ми се износи
и проглушиха го от съскане!
Умора.
Преглътната насила леност.
Разлята, слята със кръвта ми -
отровена от малоумна ревност,
препълнена с ненужни думи.
И хора!
Призрачни лица. Еднакви.
И напластени, гнусни като мухъл.
И обезмислени очаквания -
като отрова съм ги сукала.
.............................
Умора.
Безсрамна, безкомпромисна и зла,
и гладна за съня ми крадла!
Дано безпаметното нищо на съня
от нея сутринта да ме избави!

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??