19 nov 2015, 22:03

Умората 

  Poesía
1201 4 26

 

Научиха ме сложно да разбирам нещата.
Умората на много дни е вкопчена в краката ми.
Тежи ми неочаквано и страшно...
самотният писък на релсата,
човешкият поток,
изминатото разстояние,
едно изгубено доверие в промяната.
...Сега съм само пленник на стрелката.
Умората прави нещата познати.
Не съм живял -
оставих сенките им във кръвта си...

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мерси за участието, Северина!
  • !!!
  • Благодаря ти за вниманието, Ваня! Светла неделя от мен!
  • Благодаря ти от сърце за хубавия коментар, Виолета, както и за оценяването на текста ми! Светла неделя и много релаксираща съботна вечер ти желая!

    Мерси за оценяването, Василе! Трогнат съм.
  • "Умората прави нещата познати."Пожелавам бързо и приятно възстановяване!С уважение-поздрави,Мисана!
  • Благодаря ти за този хубав коментар, Лили, както и за оценяването на текста ми!

    Благодаря и на теб, Георги /alantuan/, че оцени скромния ми текст!

    И на двама ви весели празници и творчески успехи!
  • Благодаря ти, че коментира позитивно и оцени, Катя! Хубав уикенд!

    Мерси, че оцени скромния ми текст, Аделайд! Трогнат съм. Лека нощ и весели празници!
  • Хареса ми стихът ти, Младене!
  • Благодаря ти, Гавраиле, за този толкова точен коментар!
    Желая ти хубаво прекарване на празничните дни!

    Благодаря и на вас, Плами, Пепи и Лили! Трогнат съм, че оценихте текста ми. На всяка една от вас - нови творчески успехи!
  • Младене,както и да тълкувам думите ти мисля,че основната е:"Промяната е толкова уморена,че всички пленници сме на стрелката" Ще спрем ли стрелката?Поздрав от мен!
  • Благодаря ти за това посещение, Димитър! Трогнат съм от вниманието. Хубав ден!

    Мерси, Сиси! Винаги съм се изненадвал от точността ти. Да, права си - има и умора, дори от любовта, че даже и от истината. Но аз не вярвам, че този феномен касае Безсмъртната любов. Вярвам твърдо в нея. Тя помита всичко и като Свещената Кундалини ни очиства от Кармата, пепелта на която е умората. Тези дни смятам да постна в Откровения още един текст за умората. Един от най-силните си текстове. Лек ден и само усмивки!

    Благодаря ти за този стихотворен коментар, Цеца! Интересен двукуплетен текст цитираш. Не зная дали умората е тежко бреме. Зная само, че тя прави нещата познати и така ни сродява с тях. От друга страна не мога да си представя душата си без Бог. Докато без Бойко Борисов спокойно мога. Много светло настроение ти желая!

    Мерси, че оцени, Дани!
  • "Линчувана душата, овдовяла,
    във болката намира своя смисъл.
    Завързана за чувства и за тяло,
    вини Съдбата, че така орисва...

    Но не Съдбата в нещо е виновна,
    а мозъкът крещящ, от грях оголен.
    Идеята за Бог е старомодна -
    отдавна от душата е изгонен."

    Умората е тежко бреме!!!
  • Бравос приятелю
  • Вальо, просто приеми, че съм се родил на по-късна възраст, а не както е нормално.

    Мерси, Солвейг! И аз съм очарован от вниманието ти.

    Благодаря, Марина! При мен е обратното - родих се голям песимист и ставам с всеки ден все по-оптимистично настроен.

    Мерси за вниманието, Ева! Дълбоко съм трогнат. Лек и успешен ден!

    Благодаря ти за коментара, Краси! Прозвуча ми като епикриза на личния лекар, но при него не съм ходил от датата на зачисляването си. Хубав ден!

    Мерси за хубавите думи, Миночка! Нови творчески успехи!

    Благодаря , че оцени, Рени! Повече слънчево настроение да прелива в теб от днешния ден!

    Страхотен коментар, Илко! Оценявам го много високо. Дали умората се уморява? - Много интересен въпрос поставяш. Ако всичко се уморява, значи и умората ще се умори. Но що е тогава "умората на умората"? А "умората на умората на умората"? И т.н. - питания до безкрай!
    Да, добре си се сетил за "Материя" на Александър Геров, един творец, който сигурно щеше да бъде особено значим, ако не бе живял и творил по времето на соца - блатно време за поезията, особено в България. Аз не вярвам, че издалите творбите си по времето на соца ще останат в литературата. Споделял съм го и преди. Вярвам само, че всички с книги от този период ще бъдат заличени от гигантското цунами на Времето и неговите истински стойности. Защото това бяха хора нагаждачи. Хора, които се преструваха на творци, за да оцеляват и да лапат дивиденти. А поезията не търпи фалша и притворството. Благодаря ти за споделеното!
  • Уморени,но живели емоционално и пълноценно!Макар,че поезията няма умора,съдейки по твоето творчество!Привет!
  • Научиха ме сложно да разбирам нещата.
    Разбирам. Това си е хронично заболяване, не те убива, ама те мъчи цял живот!
    Хареса ми, макар и според теб да е морално остаряло!
  • Ефектите от умората се увеличават с възрастта..., за съжаление...!!!
    "Тежи ми неочаквано и страшно...,
    самотният писък на релсата,
    човешкият поток,
    изминатото разстояние,"
  • Благодаря ти, Младене!!!
  • Честит Рожден Ден, Цвети! Пожелавам ти здраве, щастие и да сътворяваш все такива изящни и вълнуващи стихотворения! Благодаря ти за този хубав коментар! Много ме трогна с него. Весело прекарване на празника!

    Мерси, че ме удостои с внимание, Лейди! Хубав ден ти желая!

    Благодаря и на теб за вниманието, Вальо! Имах предвид, че творбата принадлежи на онази част от моята душевност, която носех навремето, но която днес е вече мъртва в мен.

    Мерси за оценяването на скромния ми текст, Роси, Илко и Солвейг! Желая ви нови творчески успехи!
  • Умора, набиране на скорост, издигане, трансформация, отговор на въпросите, повишаване на душевната октава, издигане, друго измерение, свобода тук и сега! Харесах, Младене! Тук пишеш за трансформация! Винаги е най-тъмно преди зазоряване!!!
  • Благодаря ти за вниманието, Доче! И друг път съм отбелязвал, че качествени стихотворни коментари се пишат трудно, но ти си перфектна и в това писане. Пожелавам ти ободряващи сънища и нови творчески успехи!

    Мерси и на вас, Роси и Цеца за високата оценка, която дадохте за скромния ми текст! Лека вечер и усмихнат утрешен ден!
  • "Не съм живял -"

    Навярно си роден за друго време...
    Умората е друго измерение...
    И навикът, и трескавата скорост,
    с която пропътуваме живота си
    са всъщност неизбежните пирони
    с които се задържаме във кожата си...

    Поздравления! Както винаги провокираш към размисли.
  • Благодаря ти, Жени, че хващаш 2 от 4-те поанти на този кратък текст.
    Приятна вечер!

    Мерси, Елица, за този толкова интересен коментар! Всъщност този текст кодира в себе си много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Виждам, че съм длъжен да дам известно пояснение.

    "Не съм живял - оставих сенките им във кръвта си..."

    означава не толкова, че усещането идва от несбъднати желания /което е безусловно една от възможните смислови интерпретации/, а от илюзорността на този свят. И сякаш точно обратното - всяко наше сбъднато желание ни приближава още повече до усещането, че светът е Мая /Илюзия/. Ние сме само сенки в един свят на илюзиите, затова и само сенките на нещата оставяме в кръвта си. Останалото мисля да не тълкувам, защото не е прието авторът да прави анализ на текстовете си.
    Пожелавам ти слънчев и усмихнат Калифорнийски ден!
  • Мисля, че умората се е натрупала не от изминатото разстояние, а от изгубеното доверие в промяната. А усещането, че не си живял се диктува от несбъднатите желания...
    Радвам се, че живият Мисана се дистанцира от този текст сега.
    Очаквам светли стихове за днешния Миг.
  • "едно изгубено доверие в промяната"...
    "умората прави нещата познати"
  • Благодаря ти за тези хубави думи, Таня! Това стихотворение го написа човек, който умря преди години. Убеден съм, че ако беше жив днес, никога не би написал същия текст. Но трябва да се тачат и мъртвите.
    Лека и спокойна нощ!
Propuestas
: ??:??