Умората е спомен за тъга,
която много дълго ми е пяла.
Посреща сутринта си този град,
но аз не съм готова за начало.
Умората е плътна - като плат,
чието име няма да запомня.
Ще помня само сивия ѝ хлад.
Прегръдката на северен бездомник.
А после ще забравя – може би,
щом каже някой: „И това ще мине“.
Тъгата ще изтлее с пухкав дим,
а аз със всички сили ще замина ...