8.01.2019 г., 14:43 ч.

Умората 

  Поезия » Философска
886 5 7

Умората е спомен за тъга,

която много дълго ми е пяла.

Посреща сутринта си този град,

но аз не съм готова за начало.

Умората е плътна - като плат,

чието име няма да запомня.

Ще помня само сивия ѝ хлад.

Прегръдката на северен бездомник.

А после ще забравя – може би,

щом каже някой: „И това ще мине“.

Тъгата ще изтлее с пухкав дим,

а аз със всички сили ще замина

към спомена за нещо по-добро,

което никога не уморява.

Умората е спешният завой,

когато нищо друго не спасява. 

© Елена Биларева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??