нмг (Надежда Маринова )
245 2094
21 feb 2009, 9:25

* * * Уморен от... 

  Poesía
816 0 17

 

* * *

                На сина ми

 

Уморен от скитане се връщаш,

а в очите ти жарава.

На вратата ме прегръщаш -

сякаш слънцето запява.

 

От очите ти въпроси

ме връхлитат кат` лавина -

всеки отговор ми носи -

ти порасна за година.

 

Влюбен. С своето момиче

скитате с усмивки бели.

Детството ти ли изтича,

песните ли в теб са спрели

 

щом за тебе от комина

дим рисува сърчица.

Преминавайки през мене,

хлопваш своята врата.

 

Потопен във любовта си,

с отмалели колене,

те усещам да порастваш,

мое влюбено момче...

 

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??