* * * Уморен от...
* * *
На сина ми
Уморен от скитане се връщаш,
а в очите ти жарава.
На вратата ме прегръщаш -
сякаш слънцето запява.
От очите ти въпроси
ме връхлитат кат` лавина -
всеки отговор ми носи -
ти порасна за година.
Влюбен. С своето момиче
скитате с усмивки бели.
Детството ти ли изтича,
песните ли в теб са спрели
щом за тебе от комина
дим рисува сърчица.
Преминавайки през мене,
хлопваш своята врата.
Потопен във любовта си,
с отмалели колене,
те усещам да порастваш,
мое влюбено момче...
© Надежда Маринова All rights reserved.
