30 nov 2014, 22:31

Уморена душа

1.3K 1 5

Уморена ми е душата, човече,

да броди из тази жестока суета ,

из дълбините на човешката повърхност,

из абсурдната действителност.

 

Да се скита необуздано

и безспирно в неясна посока,

търсеща спасение от покварата.

 

Уморена ми е душата,

уморена е, човече,

а е само на двайсет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любел Дякоf Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбира се, че има ,но тя е широко демонстрирана и комерсиализирана.Трябва да бъде разглеждана и в другия и аспект - Меланхоличният.
  • Много добро, но все пак няма ли някакъв шанс, оптимизъм, надежда за младия човек, все пак живота е пред вас младите...
  • Благодаря ви!
  • ... понякога е трудно, да, после си казвам, че това е изпитание, а изпитанията са, за да ги преудоляваш! Дерзай! Хареса ми!
  • Любомира, много тъжно ми стана след прочитането на творбата ти:
    "Уморена ми е душата,
    уморена е, човече,
    а е само на двайсет."
    Много жалко и ти не си единствената.
    Поздрав от мен и по-ведро настроение!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...