lubsun (Любел Дякоf)
3 2
30.11.2014 г., 22:31 ч.

Уморена душа 

  Поезия » Философска
989 1 5

Уморена ми е душата, човече,

да броди из тази жестока суета ,

из дълбините на човешката повърхност,

из абсурдната действителност.

 

Да се скита необуздано

и безспирно в неясна посока,

търсеща спасение от покварата.

 

Уморена ми е душата,

уморена е, човече,

а е само на двайсет.

© Любел Дякоf Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разбира се, че има ,но тя е широко демонстрирана и комерсиализирана.Трябва да бъде разглеждана и в другия и аспект - Меланхоличният.
  • Много добро, но все пак няма ли някакъв шанс, оптимизъм, надежда за младия човек, все пак живота е пред вас младите...
  • Благодаря ви!
  • ... понякога е трудно, да, после си казвам, че това е изпитание, а изпитанията са, за да ги преудоляваш! Дерзай! Хареса ми!
  • Любомира, много тъжно ми стана след прочитането на творбата ти:
    "Уморена ми е душата,
    уморена е, човече,
    а е само на двайсет."
    Много жалко и ти не си единствената.
    Поздрав от мен и по-ведро настроение!
Предложения
: ??:??