Уморена душа

Поезия » Философска

1.3K 1 5

Уморена ми е душата, човече,

да броди из тази жестока суета ,

из дълбините на човешката повърхност,

из абсурдната действителност.

Да се скита необуздано

и безспирно в неясна посока,

търсеща спасение от покварата.

Уморена ми е душата,

уморена е, човече,

а е само на двайсет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

lubsun (Любел Дякоf)

Разбира се, че има ,но тя е широко демонстрирана и комерсиализирана.Трябва да бъде разглеждана и в другия и аспект - Меланхоличният.

2014-12-01T18:41:42+02:00
stivivan (Стефан Иванов)

Много добро, но все пак няма ли някакъв шанс, оптимизъм, надежда за младия човек, все пак живота е пред вас младите...

2014-12-01T17:26:29+02:00
lubsun (Любел Дякоf)

Благодаря ви!

2014-12-01T14:28:58+02:00
selene727 (Северина Даниелова)

... понякога е трудно, да, после си казвам, че това е изпитание, а изпитанията са, за да ги преудоляваш! Дерзай! Хареса ми!

2014-12-01T01:23:57+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Любомира, много тъжно ми стана след прочитането на творбата ти:
"Уморена ми е душата,
уморена е, човече,
а е само на двайсет."
Много жалко и ти не си единствената.
Поздрав от мен и по-ведро настроение!

2014-11-30T23:04:25+02:00