Росата, днес,
пак се роди -
от сълзите ми...
Господи, колко роса!
Искам, просто
да бъдем заедно,
а пък има тъга...
Колко време е нужно ,
за да забравим -
болката от преди,
когато всичко,
за теб продължава.
И за мен, може би...
Стига !Стига! Стига!
Уморените коне,
ги убиват,нали?
Повярвай ми,
аз съм истински жива ,
а и ти си жив,
щом кървиш...
© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados