29 ago 2011, 7:53

Uninvited (Неканен) 

  Poesía
1493 0 8

http://www.youtube.com/watch?v=uvgi7P97lu0

 

Той е толкова крехко-раним, сякаш стъклен.

Ти едва ли допускаш дефекта.

Че е празен и нищичко няма отвътре.

Само твойта измислена летва,

 

че е може би някак си твърде високо

за света, който ти обитаваш.

И обичаш, макар че си цялата broken.

И обичаш, но друг. Идеалът.

 

Ти го търсиш зад някаква липсваща същност.

И се съдиш за тези провали.

Всички хвърлени думи по него се връщат.

А вината за тях те събаря.

 

Вдигаш поглед към него с копнеж за подкрепа.

Но я няма и нещо се пръсва.

Гледа с укор и хладно към твойте парчета

без причинната следствена връзка.

 

А под пластове болка срамът те убива.

Че се чувстваш така непригодна.

Че си стъклена, толкова крехко-ранима -

да се пръснеш след някакво „сбогом”.

 

После всичко приключва и той си отива.

А след него светът ти поддава.

Свят, под който оставаш затрупана жива.

Свят, във който е бил uninvited.

 

 

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Че си стъклена, толкова крехко-ранима -
    да се пръснеш след някакво „сбогом”.

  • Интересно да вкараш и английски думи.Хубаво ти се е получило.Въздейства ми!
  • И аз благодаря. Второто и мен ме затрудни, за да не се обърка нещо от емоционалния спектър, но си се справила чудесно и с него.
  • Otklonenia (Самир Алиев ), благодаря за съвета. Първото предложение ще го препиша дословно, за второто имам малко по-друга идея.
    Благодаря на прочелите.
  • http://www.youtube.com/watch?v=FjTB6EG3xGo
    Поздрав от мен
  • Би могла да добавиш по една сричка в трети и пети ред, ако ти се занимава. Напр., "... и няма си нищо отвътре" или "... и нищичко няма отвътре". Респективно - "... че е може би нещо, но твърде високо". Нещо такова.
  • Хареса ми!
  • много близък ми е този стих, много хубав и силен
Propuestas
: ??:??