Uninvited (Неканен)
http://www.youtube.com/watch?v=uvgi7P97lu0
Той е толкова крехко-раним, сякаш стъклен.
Ти едва ли допускаш дефекта.
Че е празен и нищичко няма отвътре.
Само твойта измислена летва,
че е може би някак си твърде високо
за света, който ти обитаваш.
И обичаш, макар че си цялата broken.
И обичаш, но друг. Идеалът.
Ти го търсиш зад някаква липсваща същност.
И се съдиш за тези провали.
Всички хвърлени думи по него се връщат.
А вината за тях те събаря.
Вдигаш поглед към него с копнеж за подкрепа.
Но я няма и нещо се пръсва.
Гледа с укор и хладно към твойте парчета
без причинната следствена връзка.
А под пластове болка срамът те убива.
Че се чувстваш така непригодна.
Че си стъклена, толкова крехко-ранима -
да се пръснеш след някакво „сбогом”.
После всичко приключва и той си отива.
А след него светът ти поддава.
Свят, под който оставаш затрупана жива.
Свят, във който е бил uninvited.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
