Вървиш и пътеката обсипана
с безброй красиви обещания,
любимо не намираш
само корона с оправдания.
Щастие и вино
заедно чертахме,
но изтриваш ги с прогнози
и вечни урагани.
В затишие пред буря
любовта кипеше,
а после удари под кръста
ръцете ни заплете.
Въпросите излишни
опитай да прикриеш,
аз ти казах
какво уби ме.
© Кристина Антонова Todos los derechos reservados