Вървиш и пътеката обсипана
с безброй красиви обещания,
любимо не намираш
само корона с оправдания.
Щастие и вино
заедно чертахме,
но изтриваш ги с прогнози
и вечни урагани.
В затишие пред буря
любовта кипеше,
а после удари под кръста
ръцете ни заплете.
Въпросите излишни
опитай да прикриеш,
аз ти казах
какво уби ме.
© Кристина Антонова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
