Nov 6, 2015, 11:14 PM

Ураган

  Poetry
520 0 2

Вървиш и пътеката обсипана

с безброй красиви обещания,

любимо не намираш

само корона с оправдания.

 

Щастие и вино 

заедно чертахме,

но изтриваш ги с прогнози

и вечни урагани.

 

В затишие пред буря

любовта кипеше,

а после удари под кръста

ръцете ни заплете.

 

Въпросите излишни 

опитай да прикриеш,

аз ти казах

какво уби ме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • С малко слова - но го можеш!
  • На мен много ми хареса ... "любимо не намираш

    само корона с оправдания"
    Поздрави и продължавай ,пожелавам ти по-малко урагани в живота и повече топли течения

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...