27 ene 2007, 17:41

Уравнение и решение

  Poesía
746 0 0

Колкото повече мисля за себе си
толкова повече влюбвам се в теб.
Колкото повече страдам за себе си,
толкова повече страдам за теб.
Колкото повече се чувставам изгубена,
толкова повече  намирам се в теб.
Колкото повече от теб съм откривана,
толкова повече ставам човек.
Колкото повече от теб съм обичана,
толкова повече плача за мен,
колкото повече от теб съм привличана,
толкова повече се питам: къде
да отида, за да те открия и задачата с теб решим?
Уравнението да преоткирем и всичко да си простим.
И не по математически таблица, а по любов да броим
и с нови усмивки изписани, нашата да съхраним!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...