Да те срещна във дъждовна нощ,

наметната със бяло

от цветовете на черешата сред двора,

вятърът да брули челото ми,

копнеещо за полет,

а нежните цветчета

 мокри да ме галят,

пожара на лицето ми

със милост да гасят

възкръснали цветчета

 в нощ дъждовна,

изригнали възторзи,

безмълвие простенващо…

Тъгата във сърцето ми

отново да запали

огньовете, загаснали отдавна,

и с писъка на чайките

да заридаят

далечните вълни,

прогонени от самота

 в дълбочините морски.

Замръзнала във пролетната буря,

тревата изумрудена ухае

на див синчец и момини сълзи,

дъждовно сплели сенки и желания,

отлитащи простори,

сенки, отразили черешовия дъх,

на моя цвят обрулен.

За да те срещна във дъждовна нощ,

във бялото безлуние на устните ти, впити в мен,

и диво да запискат чайките,

 вълните морски да ни скрият от нощта,

а там, във бялото на моята душа,

една череша ще остане разцъфтяла,

и нежен цвят ще рони във дъжда,

от милостта на твоите горещи длани!