Да те срещна във дъждовна нощ,
наметната със бяло
от цветовете на черешата сред двора,
вятърът да брули челото ми,
копнеещо за полет,
а нежните цветчета
мокри да ме галят,
пожара на лицето ми
със милост да гасят
възкръснали цветчета
в нощ дъждовна,
изригнали възторзи,
безмълвие простенващо…
Тъгата във сърцето ми
отново да запали
огньовете, загаснали отдавна,
и с писъка на чайките
да заридаят
далечните вълни,
прогонени от самота
в дълбочините морски.
Замръзнала във пролетната буря,
тревата изумрудена ухае
на див синчец и момини сълзи,
дъждовно сплели сенки и желания,
отлитащи простори,
сенки, отразили черешовия дъх,
на моя цвят обрулен.
За да те срещна във дъждовна нощ,
във бялото безлуние на устните ти, впити в мен,
и диво да запискат чайките,
вълните морски да ни скрият от нощта,
а там, във бялото на моята душа,
една череша ще остане разцъфтяла,
и нежен цвят ще рони във дъжда,
от милостта на твоите горещи длани!
© Анна Димитрова Всички права запазени