26 mar 2013, 20:32

Усещане 

  Poesía » De amor
989 0 3

Познавам те. До болка непознат.

Завръщаш ме от минали животи

на вече преживян, забравен свят…

Със чувство, превъртяло колелото

 

на грешна и сънувана земя.

И сякаш с всеки миг ми става страшно

от мисълта, че някъде страстта

ще онемее…

                     Пътят пак е прашен,

 

задъхан, в своя дрипав кръговрат…

И тъжен от измислени тревоги.

А аз съм тук…

                    Дори без път вървя.

Мечтите ми и днес са босоноги,

 

без намек за фалшива суета…

Номадка съм. Различно те обичам.

И с новото начало на деня

със спомен в твойто бъдеще се вричам…  

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??