Усещане
Познавам те. До болка непознат.
Завръщаш ме от минали животи
на вече преживян, забравен свят…
Със чувство, превъртяло колелото
на грешна и сънувана земя.
И сякаш с всеки миг ми става страшно
от мисълта, че някъде страстта
ще онемее…
Пътят пак е прашен,
задъхан, в своя дрипав кръговрат…
И тъжен от измислени тревоги.
А аз съм тук…
Дори без път вървя.
Мечтите ми и днес са босоноги,
без намек за фалшива суета…
Номадка съм. Различно те обичам.
И с новото начало на деня
със спомен в твойто бъдеще се вричам…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
