Mar 26, 2013, 8:32 PM

Усещане 

  Poetry » Love
986 0 3

Познавам те. До болка непознат.

Завръщаш ме от минали животи

на вече преживян, забравен свят…

Със чувство, превъртяло колелото

 

на грешна и сънувана земя.

И сякаш с всеки миг ми става страшно

от мисълта, че някъде страстта

ще онемее…

                     Пътят пак е прашен,

 

задъхан, в своя дрипав кръговрат…

И тъжен от измислени тревоги.

А аз съм тук…

                    Дори без път вървя.

Мечтите ми и днес са босоноги,

 

без намек за фалшива суета…

Номадка съм. Различно те обичам.

И с новото начало на деня

със спомен в твойто бъдеще се вричам…  

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??