29 dic 2006, 14:33

Усещане

  Poesía
1.3K 0 3

Усещах устните ти с моите.

Нямах сили да отворя очите си,

за да запаметя в съзнанието си това усещане.

Беше толкова хубаво, прекрасно дори!

 

Усещах по гърба си ръцете, твоите.

Исках да сбъдна мечтите си

и това да бъде твоето завръщане.

Както преди-хубаво, прекрасно дори!

 

Усещах как в теб напират думите

и че нямаш смелост да ги чуеш със ушите си.

Исках да ти дам обещание,

че ще е по-хубаво, по-прекрасно дори.

 

Нищо не каза - не ти стигнаха силите.

Запази думите за себе си.

Просто потъна в мълчание.

Това не беше хубаво, нито прекрасно дори.

 

Но мисля, че успях да разбера мислите,

а ти мен завинаги върна си.

Макар да бъда с теб да е изпитание,

то е най-хубавото, най-прекрасно дори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Суси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Риа, права си! Затова и не с всекиго можем и ни е приятно просто да помълчим! Нали?
  • Понякога, когато мълчим казваме двойно повече неща, отколкото когато говорим.
  • Радвай му се и бъди щастлива!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...