29.12.2006 г., 14:33

Усещане

1.3K 0 3

Усещах устните ти с моите.

Нямах сили да отворя очите си,

за да запаметя в съзнанието си това усещане.

Беше толкова хубаво, прекрасно дори!

 

Усещах по гърба си ръцете, твоите.

Исках да сбъдна мечтите си

и това да бъде твоето завръщане.

Както преди-хубаво, прекрасно дори!

 

Усещах как в теб напират думите

и че нямаш смелост да ги чуеш със ушите си.

Исках да ти дам обещание,

че ще е по-хубаво, по-прекрасно дори.

 

Нищо не каза - не ти стигнаха силите.

Запази думите за себе си.

Просто потъна в мълчание.

Това не беше хубаво, нито прекрасно дори.

 

Но мисля, че успях да разбера мислите,

а ти мен завинаги върна си.

Макар да бъда с теб да е изпитание,

то е най-хубавото, най-прекрасно дори!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Суси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Риа, права си! Затова и не с всекиго можем и ни е приятно просто да помълчим! Нали?
  • Понякога, когато мълчим казваме двойно повече неща, отколкото когато говорим.
  • Радвай му се и бъди щастлива!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....