29.12.2006 г., 14:33 ч.

Усещане 

  Поезия
1016 0 3

Усещах устните ти с моите.

Нямах сили да отворя очите си,

за да запаметя в съзнанието си това усещане.

Беше толкова хубаво, прекрасно дори!

 

Усещах по гърба си ръцете, твоите.

Исках да сбъдна мечтите си

и това да бъде твоето завръщане.

Както преди-хубаво, прекрасно дори!

 

Усещах как в теб напират думите

и че нямаш смелост да ги чуеш със ушите си.

Исках да ти дам обещание,

че ще е по-хубаво, по-прекрасно дори.

 

Нищо не каза - не ти стигнаха силите.

Запази думите за себе си.

Просто потъна в мълчание.

Това не беше хубаво, нито прекрасно дори.

 

Но мисля, че успях да разбера мислите,

а ти мен завинаги върна си.

Макар да бъда с теб да е изпитание,

то е най-хубавото, най-прекрасно дори!

© Суси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Риа, права си! Затова и не с всекиго можем и ни е приятно просто да помълчим! Нали?
  • Понякога, когато мълчим казваме двойно повече неща, отколкото когато говорим.
  • Радвай му се и бъди щастлива!
Предложения
: ??:??