Усещах устните ти с моите.
Нямах сили да отворя очите си,
за да запаметя в съзнанието си това усещане.
Беше толкова хубаво, прекрасно дори!
Усещах по гърба си ръцете, твоите.
Исках да сбъдна мечтите си
и това да бъде твоето завръщане.
Както преди-хубаво, прекрасно дори!
Усещах как в теб напират думите
и че нямаш смелост да ги чуеш със ушите си.
Исках да ти дам обещание,
че ще е по-хубаво, по-прекрасно дори.
Нищо не каза - не ти стигнаха силите.
Запази думите за себе си.
Просто потъна в мълчание.
Това не беше хубаво, нито прекрасно дори.
Но мисля, че успях да разбера мислите,
а ти мен завинаги върна си.
Макар да бъда с теб да е изпитание,
то е най-хубавото, най-прекрасно дори!
© Суси Всички права запазени