Усещане за...
Нощта прегръща раменете ми,
когато теб те няма,
а мислите завиват ме със топлината
на наш`те споделени мигове...
Липсваш ми... и лек за тази болка
във сърцето няма,
дори с усмивките и добротата,
които кътаме в душите си!
Надеждата, надеждата едничка
ми дава сили да живея,
че ще успея аз във всичко,
дори да ми изглежда, че линея,
дори да ти изглежда, че потъвам
във някаква особена тъга,
аз всеки ден... аз всеки миг изплувам –
прераждайки се с любовта...
Тя ми дава сили и надежда,
тя ме топли, ако ти не си до мен;
тя е вярата ми и копнежа
да посрещна утрешния ден!
В. Търново, 07. 01 2012 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
