11 mar 2009, 22:42

Усещане за жена

900 0 7

                 Във нощ безумна си постлах легло,

                 грижливо се завих със синевата,

                 поисках и докоснах със чело

                 безбрежното зелено на тревата.

 

                 Във люлката на пролетния вятър

                 нещата са към своя край,

                 щастлива е в леглото ми жената,

                 усетила какво е рай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сара Махова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сара,сърдечен поздрав.
  • остави жената сама да прецени кой какъв е ...
    ама голямо забавление сте ми ...
    питат ме като си отида на село ... "добре де моташ се по София кажи нещо ... ходи ли в Софияленд ... "
    аз - абе затвориха го ама има един сайт ...


    п.П. свързвам София с интернет защото на село няма комп... търсих последният път мишката на магарето ... ама това е друга история
  • Привет ! хареса ми стиха ти ! не се стресирай и не обръщай внимание на разни самозванци ! виж мое стихо "Изповед на един откровенец " !
  • наивните рими в първи куплет дразнят ...
    виж - вятър - жената ... разчупват втори и става далеч по- готино ...

    друго ми е интересно ... може би е първо правило на твореца - бъди оригинален ... за заглавието говоря... не ви ли дразни ... лично мен ме убива това ...
  • Чудесно! Добре дошла!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...