11 мар. 2009 г., 22:42

Усещане за жена

895 0 7

                 Във нощ безумна си постлах легло,

                 грижливо се завих със синевата,

                 поисках и докоснах със чело

                 безбрежното зелено на тревата.

 

                 Във люлката на пролетния вятър

                 нещата са към своя край,

                 щастлива е в леглото ми жената,

                 усетила какво е рай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сара Махова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сара,сърдечен поздрав.
  • остави жената сама да прецени кой какъв е ...
    ама голямо забавление сте ми ...
    питат ме като си отида на село ... "добре де моташ се по София кажи нещо ... ходи ли в Софияленд ... "
    аз - абе затвориха го ама има един сайт ...


    п.П. свързвам София с интернет защото на село няма комп... търсих последният път мишката на магарето ... ама това е друга история
  • Привет ! хареса ми стиха ти ! не се стресирай и не обръщай внимание на разни самозванци ! виж мое стихо "Изповед на един откровенец " !
  • наивните рими в първи куплет дразнят ...
    виж - вятър - жената ... разчупват втори и става далеч по- готино ...

    друго ми е интересно ... може би е първо правило на твореца - бъди оригинален ... за заглавието говоря... не ви ли дразни ... лично мен ме убива това ...
  • Чудесно! Добре дошла!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...