Във нощ безумна си постлах легло,
грижливо се завих със синевата,
поисках и докоснах със чело
безбрежното зелено на тревата.
Във люлката на пролетния вятър
нещата са към своя край,
щастлива е в леглото ми жената,
усетила какво е рай.
© Сара Махова Все права защищены