И седиш, и мислиш, усещаш, че боли те,
обръщаш се и виждаш си следите.
Разбираш защо е болката в сърцето,
бляскави сълзи потичат по лицето.
В гърдите нещо те стяга,
въздухът не стига, мисълта ти бяга.
Осъзнаваш, че ти има нещо,
нещо парещо, дори зловещо.
И знаеш, няма как нещата да оправиш,
със дивата си същност трябва да се справиш.
Гордостта си да преглътнеш дали ще успееш?
Себе си и него, ти да преодолееш? ...