ruba (Руми Бакърджиева)
315 1557
3 nov 2015, 22:41

Усещаш ли как... 

  Poesía » Otra
621 1 5

Усещаш ли как миналото прави

стени от болка в нашите души,

така че да не можем да забравим

и всеки ден дълбоко да боли?

Усещаш ли как влачим теготата

на стари думи, жестове, тъги?

Преплитат се надеждите с остатък

от непростеното, което ни дели.

Приличаме на хора без утеха,

а вярваме, че Господ ни спаси!

И в нас отекват като старо ехо

обидите ни с привкус на лъжи.

 

Да бъдем синове на светлината

е невъзможно с толкова вини.

 

Но Бог отново чака при вратата!

 

Да го поканим в нашите души!

 

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за всичките Ви прекрасни коментари, Миг31!
  • Дълбоко попива Светлината от тези редове
    и душата полита високо с наситено сърце! Благодаея!
  • Именно!
  • Радвам се, Катя. Благодаря, че се отби при мен! Поздрави!
  • Хареса ми!Поздравления!
    "Преплитат се надеждите с остатък
    от непростимото което ни дели."

    Руми, докосна ме твоят стих!
Propuestas
: ??:??