Усещаш ли как...
Усещаш ли как миналото прави
стени от болка в нашите души,
така че да не можем да забравим
и всеки ден дълбоко да боли?
Усещаш ли как влачим теготата
на стари думи, жестове, тъги?
Преплитат се надеждите с остатък
от непростеното, което ни дели.
Приличаме на хора без утеха,
а вярваме, че Господ ни спаси!
И в нас отекват като старо ехо
обидите ни с привкус на лъжи.
Да бъдем синове на светлината
е невъзможно с толкова вини.
Но Бог отново чака при вратата!
Да го поканим в нашите души!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
