Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
9 sept 2020, 6:00  

Условно наклонение 

  Poesía » Filosófica
509 6 8

Поименно познаваш всички тръни,
които правят рани, по челото ти,
напразно някой там сега се пъне,
да обясни петната в потеклото ти.

 

Невидимо е мъничкото нещо,
което дава сила, на живеца ти,
изядената пак през сила леща,
отронва цветовете на гледеца ти.

 

Овца да си - от грешните най- грешна,
посрамила и джинса на дедите си,
докато дишаш вярваш безутешно,
че струва си да светиш, за мечтите си.

 

Напразни са дървета - родословни,
в рода си, явно ти ще си издънката,
поредният Пилат, додето ковне,
ръждив пирон...И тръни има трънката.

 

И може би цитира те, дословно,
светецът Петър. В Рая забранено е.
Но все е в наклонение условно,
смъртта, ако сърцето непленено е...

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??