Условно наклонение
Поименно познаваш всички тръни,
които правят рани, по челото ти,
напразно някой там сега се пъне,
да обясни петната в потеклото ти.
Невидимо е мъничкото нещо,
което дава сила, на живеца ти,
изядената пак през сила леща,
отронва цветовете на гледеца ти.
Овца да си - от грешните най- грешна,
посрамила и джинса на дедите си,
докато дишаш вярваш безутешно,
че струва си да светиш, за мечтите си.
Напразни са дървета - родословни,
в рода си, явно ти ще си издънката,
поредният Пилат, додето ковне,
ръждив пирон...И тръни има трънката.
И може би цитира те, дословно,
светецът Петър. В Рая забранено е.
Но все е в наклонение условно,
смъртта, ако сърцето непленено е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
