Звездите изгряха,
разкъсаха мрака,
намигна луната
нейде в душата.
Сърцето забумка
(като стара камина),
в стаята втурна се
топлината на минало.
Уюта прегърна -
като нежен любовник -
спомен, завърнал се
с аромата на роза.
Умората сля се
с усмивка в съня...
Тръгвай нататък,
към новия ден.
© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados