22 jul 2012, 17:47

Усмихни се

  Poesía » Otra
751 0 0

Усмихни се на мен,
на себе си и на света,
на зората и на своя ден,
на пъстроцветната дъга.
Така по-лесно ще вървиш
по пътя, толкова труден -
ще падаш, ще ставаш,
но ще продължиш,
от своята сила учуден.
Усмихни се на съседа отляво,
дето все е намръщен,
той ще се учуди,
ще те напсува наум,
а после... кой знае,
може и той някой ден
усмивката да ти върне.
Пусни този вирус във въздуха,
тази вълшебна зараза,
и се моли от него да се разболеят
всички хора зли и намръщени-
това ще е твоята награда.
Побързай да заключиш омразата
със девет тежки катинара,
зазидай я зад дебели стени,
да не може никой да я отваря.
А после се усмихни...
на мен, на себе си...
и на целия свят!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...